Jul 30, 2010, 9:26 PM

Раздяла

  Poetry » Love
1K 0 0

Събудих се, а нещо не беше наред.

Всичко сякаш си беше същото наглед,

но в мене само беше преобърнато.

И беше мрачно и посърнало.

 

Събудих се, а нещо ми липсваше.

Нямаше го спокойствието, желанието, страстта,

които ме караха да се боря и продължа.

И ми стана тъжно и унило.

 

Събудих се, а не ми се искаше да ставам.

Искаше ми се да се крия в леглото.

Иначе трябваше да се изправя срещу злото.

И се чудя как да спра края, който идва.

 

Будна съм, а съзнанието ми блуждае наоколо.

Мисълта ми е празна и се опитвам да я спра.

Не искам да чувам това, което се опитва да ми кажe отвътре.

Не искам да допусна раздялата...

 

                                               30.07.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...