30 июл. 2010 г., 21:26

Раздяла

1K 0 0

Събудих се, а нещо не беше наред.

Всичко сякаш си беше същото наглед,

но в мене само беше преобърнато.

И беше мрачно и посърнало.

 

Събудих се, а нещо ми липсваше.

Нямаше го спокойствието, желанието, страстта,

които ме караха да се боря и продължа.

И ми стана тъжно и унило.

 

Събудих се, а не ми се искаше да ставам.

Искаше ми се да се крия в леглото.

Иначе трябваше да се изправя срещу злото.

И се чудя как да спра края, който идва.

 

Будна съм, а съзнанието ми блуждае наоколо.

Мисълта ми е празна и се опитвам да я спра.

Не искам да чувам това, което се опитва да ми кажe отвътре.

Не искам да допусна раздялата...

 

                                               30.07.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...