30 июл. 2010 г., 21:26

Раздяла

1K 0 0

Събудих се, а нещо не беше наред.

Всичко сякаш си беше същото наглед,

но в мене само беше преобърнато.

И беше мрачно и посърнало.

 

Събудих се, а нещо ми липсваше.

Нямаше го спокойствието, желанието, страстта,

които ме караха да се боря и продължа.

И ми стана тъжно и унило.

 

Събудих се, а не ми се искаше да ставам.

Искаше ми се да се крия в леглото.

Иначе трябваше да се изправя срещу злото.

И се чудя как да спра края, който идва.

 

Будна съм, а съзнанието ми блуждае наоколо.

Мисълта ми е празна и се опитвам да я спра.

Не искам да чувам това, което се опитва да ми кажe отвътре.

Не искам да допусна раздялата...

 

                                               30.07.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...