30 июл. 2010 г., 21:26

Раздяла

1K 0 0

Събудих се, а нещо не беше наред.

Всичко сякаш си беше същото наглед,

но в мене само беше преобърнато.

И беше мрачно и посърнало.

 

Събудих се, а нещо ми липсваше.

Нямаше го спокойствието, желанието, страстта,

които ме караха да се боря и продължа.

И ми стана тъжно и унило.

 

Събудих се, а не ми се искаше да ставам.

Искаше ми се да се крия в леглото.

Иначе трябваше да се изправя срещу злото.

И се чудя как да спра края, който идва.

 

Будна съм, а съзнанието ми блуждае наоколо.

Мисълта ми е празна и се опитвам да я спра.

Не искам да чувам това, което се опитва да ми кажe отвътре.

Не искам да допусна раздялата...

 

                                               30.07.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...