18.07.2008 г., 20:07

Раздяла

921 0 7

Трясъкът на тежката врата,
сълзите ронени след това
мистерия, една загадка,
достатъчно, прости ми, стига.

Две души в различни светове,
всяка със своите грехове,
две очи, молещи за прошка,
но май на всичко сложили сме точка.

Спомени след тежката раздяла
за любовта нанейде отлетяла
без теб, без мен, един без друг,
ти натам, а аз оставам тук.


                                15:45ч
                                 18.07.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...