18.07.2008 г., 20:07

Раздяла

917 0 7

Трясъкът на тежката врата,
сълзите ронени след това
мистерия, една загадка,
достатъчно, прости ми, стига.

Две души в различни светове,
всяка със своите грехове,
две очи, молещи за прошка,
но май на всичко сложили сме точка.

Спомени след тежката раздяла
за любовта нанейде отлетяла
без теб, без мен, един без друг,
ти натам, а аз оставам тук.


                                15:45ч
                                 18.07.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...