Jul 18, 2008, 8:07 PM

Раздяла

  Poetry » Love
924 0 7

Трясъкът на тежката врата,
сълзите ронени след това
мистерия, една загадка,
достатъчно, прости ми, стига.

Две души в различни светове,
всяка със своите грехове,
две очи, молещи за прошка,
но май на всичко сложили сме точка.

Спомени след тежката раздяла
за любовта нанейде отлетяла
без теб, без мен, един без друг,
ти натам, а аз оставам тук.


                                15:45ч
                                 18.07.08

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...