Раздяла /Посветено/
Ах, колко е мрачно навън.
Дъждът по-враждебен, студен ,
как пронизва злобно като сън
странен кошмар – някак суеверен.
Ах, защо отново съм сам,
тъгата пронизва костите бели,
потъвам в дълбокия срам,
а гневът трепери – дълбае тунели.
Тунели дълбоко стаени в душата,
на болката те са плодът,
прокопани небрежно в сърцата ...