Раздяла /Посветено/

Ах, колко е мрачно навън.
Дъждът по-враждебен, студен ,
как пронизва злобно като сън
странен кошмар – някак суеверен.

Ах, защо отново съм сам,
тъгата пронизва костите бели,
потъвам в дълбокия срам,
а гневът трепери – дълбае тунели.

Тунели дълбоко стаени в душата,
на болката те са плодът,
прокопани небрежно в сърцата
отровата бавно плодят.

Спомен единствен
остана от радостен миг,
крясък безгласен
строши тишината със вик.

Злобно кучета лаят сега
и буца заседна в гърди,
по сърцето капе снегът -
пукот на далечните греди.

Мостът падна в океана,
вече няма връщане назад.
Луната днес се хили злобно,
настана вечерният ад.