Раздяла...
РАЗДЯЛА...
Слънцето в душата ми угасна,
тъмнина обгърна моя ден
и сълзите замениха усмивката прекрасна,
болка страшна тлее в мен!
Иска ми се просто ей така черта да драсна,
сърцето свое да превърна в ЛЕД,
да залича раздялата ужасна,
споменът за нея да бъде вече блед!
Но раната в мен е още прясна,
всичко ми напомня ТЕБ
и се чувствам сякаш празна,
нямам воля сама да продължа напред!
Моля се...
всеки момент от съня да се стресна,
облекчена да те усетя отново до мен,
но надеждата ми мигом изгасва, щом си спомня последния ден!
До вчера в "любов до Смъртта" се кълнеше,
а днес се осмели да вдигнеш тежка ръка срешу мен!
Истината искам дълбоко в мен да заровя,
някак си просто да отрежа момента зловещ!
Заради теб война с целия свят водех,
с всяка мисъл те закрилях отдалеч,
душата си в Ада заточих,
бездни огнени прескочих без чет!
ПРОСТО ЗАБРАВИХ, ЧЕ И АЗ СЪМ ЧОВЕК!!!
Сега една-едничка война водя
и тя е в самата МЕН,
между разума и грешните мисли,
обявена от "МЕН"срещу "МЕН"!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени
