3.02.2008 г., 15:12 ч.

Раздяла... 

  Поезия
996 0 7

РАЗДЯЛА...

 

Слънцето в душата ми угасна,

тъмнина обгърна моя ден

и сълзите замениха усмивката прекрасна,

болка страшна тлее в мен!

 

Иска ми се просто ей така черта да драсна,

сърцето свое да превърна  в ЛЕД,

да залича раздялата ужасна,

споменът за нея да бъде вече блед!

 

Но раната в мен е още прясна,

всичко ми напомня  ТЕБ

и се чувствам сякаш празна,

нямам воля сама да продължа напред!

 

Моля се...

всеки момент от съня да се стресна,

облекчена да те усетя отново до мен,

но надеждата ми мигом изгасва, щом си спомня последния ден!

 

До вчера в "любов до Смъртта" се кълнеше,

а днес се осмели да вдигнеш тежка ръка срешу мен!

Истината искам дълбоко в мен да заровя,

някак си просто да отрежа момента зловещ!

 

 

 

Заради теб война с целия свят водех,

с всяка мисъл те закрилях отдалеч,

душата си  в Ада заточих,

бездни огнени прескочих без чет!

 

ПРОСТО ЗАБРАВИХ, ЧЕ И АЗ СЪМ ЧОВЕК!!!

 

Сега една-едничка война водя

и тя е в самата МЕН,

между разума и грешните мисли,

обявена от "МЕН"срещу "МЕН"!!!

© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма вечна любов,има вечни илюзии!Много болезнен стих,успехи и занапред
  • Любовта е ЖИВОТ и БЛАГОСЛОВИЯ!Болката е дуго нещо...тя е пътеводител!Мое мнение!
    Софи,за стиха...на ушенце
  • Най-сетне го написах-олекна ми малко да си излея душата.
    Ако искаш прочети го когато го кача,нещо като продължение на "Моля те, спаси сестра си".
  • Мноо ясно!За да можеш после да се отдадеш на болка!Нищо не е вечно та дори и любовта.А хубавите мигове са най-кратки!Ирония на съдбата!
  • Любовта е смър,мила,и проклятие.Кратък миг и лъжливо обещание а после болка.Обаче за мен си струва!
  • До сега четох твоите стихове,а ти си писала на мен.Намирам много общо!Любовта е магия,но понякога е черна!
  • Много добре си изказала болката.
    Горе долу същото изпитвам и аз и знам че е много страшно и несправедливо любовта в чуждото сърце да се превърне в лед а при теб още да гори пламъка.
    Тежко е,много е тежко!
    Но като си излееш всичко в стихове някак ти става по-леко нали?Все едно си споделила .
    И на мен много ми се пише,но трябва да чакам вдъхновение...
Предложения
: ??:??