20.01.2006 г., 21:18

Раздяла

1.3K 0 9
Неизбежно е..настъпва и раздяла
и тогаз сърцето се разкъсва!
Нараняваме се много,
нещо любовта прекъсна...!

Зная...ще те помня вечно,
тихомълком ще ридая до зори.
Незнам дали е грешно,
но те чакам и боли!

Знам ще има много други,
ще ми дават обич,топлина...
но зашо са ми,кажи ми?
Щом аз чувствам само ледина!

Знаеш ли...греших безкрайно,
за тъгата ми у мен е таз вина.
Ще се моля вечер тайно,
пак до тебе да заспя!

Искам целият ти свят да преобърна,
ще се боря да се върнеш пак при мен...
Ще сторя всичко!Ще те върна!
Да си само и единствено за мен!!!

20.01.2006г на Райчо

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо,че е тъжно това е нещо преживяно . Защото само един автор може да изпита нещото със своето вътрешно аз . Той го усеща най-чувствено .
  • Успех!!!Поздрав!!!
  • Благодаря на всички радвам се че ви е харесало
  • Много въздействащо!
    Поздравления. 6 от мен
  • много е яко...лесно излизат думите, когато чувстваш всицхко това!!! от мен 6!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...