28.09.2007 г., 13:09

Раздяла

775 0 8
Ти тръгваш си завинаги от мен,
напускаш ме, оставяш ме сама.
Сърцето ми се стяга до полуда.
Отваряш рана в моята душа.


И друг път са ранявали душата ми,
но ти не знаеш колко я боли
на същото место, като я удряш
и в кърви се облива и гори.


Ти тръгваш си завинаги, любими,
главата не извръщаш настрани.
Не ти желая болката голяма
и твоето сърце да победи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...