27.11.2008 г., 20:04

Раздяла

1.6K 1 4
Искам нещо да ти призная.
Нещо, което скоро разбрах.
Тук, в тази празна стая,
сърцето си на парчета разпилях.

Давайки ти тогава втори шанс
и възможността да се промениш,
ти прие сърцето ми като аванс
и побърза да се провалиш.

Мразя как ми влезе под кожата,
но обичам чувството, което в мен породи,
как успя да ме оплетеш
в мрежата на своите лъжи?!

Илюзията - аз и ти,
мигновено се изпари.
Може би не си принадлежим,
самотата заедно ще крепим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не...Не е писано по лично преживяване....:Р
  • Много мило, красиво и искрено. Горкичката...наистина ли те е наранил?
  • Красота..Наистина много често когато дадем сърцето си на някой това бива приемано за даденост..Не го оценяват и го захвърлят.Малко хора биха дали втори шанс,и още по-малко се променят и се възползват от него!Страхотен стих!!!
  • Наистина много е хубаво и тъжно.Крие се една голяма истина в него!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...