27.11.2008 г., 20:04

Раздяла

1.6K 1 4
Искам нещо да ти призная.
Нещо, което скоро разбрах.
Тук, в тази празна стая,
сърцето си на парчета разпилях.

Давайки ти тогава втори шанс
и възможността да се промениш,
ти прие сърцето ми като аванс
и побърза да се провалиш.

Мразя как ми влезе под кожата,
но обичам чувството, което в мен породи,
как успя да ме оплетеш
в мрежата на своите лъжи?!

Илюзията - аз и ти,
мигновено се изпари.
Може би не си принадлежим,
самотата заедно ще крепим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не...Не е писано по лично преживяване....:Р
  • Много мило, красиво и искрено. Горкичката...наистина ли те е наранил?
  • Красота..Наистина много често когато дадем сърцето си на някой това бива приемано за даденост..Не го оценяват и го захвърлят.Малко хора биха дали втори шанс,и още по-малко се променят и се възползват от него!Страхотен стих!!!
  • Наистина много е хубаво и тъжно.Крие се една голяма истина в него!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...