15.09.2011 г., 20:12

Раздяла №20

1.2K 0 4

Спри! И аз ще ти кажа "не тръгвай".

Не, не поемай по онзи завой

и с крачки от вятър не стъпвай,

 

зная, че близо е свършекът твой.

Зная, че тя ще трябва да дойде,

нейният дъх ще багри сега

 

всяка минута, посока и после

шума ще струпа над твойта душа.

Не! Не изтичай на капчици пот,

твърде голямо е празното,

 

дето след теб ще наричам живот,

дето от него трудно опазвам се.

Тръгваш. Нищо, че не съм готова.

Тръгвай! Аз ще те чакам отново.

 

 

 

Посветено на отиващото си лято, 20-то поред в живота ми :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...