15 sept 2011, 20:12

Раздяла №20

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Спри! И аз ще ти кажа "не тръгвай".

Не, не поемай по онзи завой

и с крачки от вятър не стъпвай,

 

зная, че близо е свършекът твой.

Зная, че тя ще трябва да дойде,

нейният дъх ще багри сега

 

всяка минута, посока и после

шума ще струпа над твойта душа.

Не! Не изтичай на капчици пот,

твърде голямо е празното,

 

дето след теб ще наричам живот,

дето от него трудно опазвам се.

Тръгваш. Нищо, че не съм готова.

Тръгвай! Аз ще те чакам отново.

 

 

 

Посветено на отиващото си лято, 20-то поред в живота ми :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...