15 sept 2011, 20:12

Раздяла №20

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Спри! И аз ще ти кажа "не тръгвай".

Не, не поемай по онзи завой

и с крачки от вятър не стъпвай,

 

зная, че близо е свършекът твой.

Зная, че тя ще трябва да дойде,

нейният дъх ще багри сега

 

всяка минута, посока и после

шума ще струпа над твойта душа.

Не! Не изтичай на капчици пот,

твърде голямо е празното,

 

дето след теб ще наричам живот,

дето от него трудно опазвам се.

Тръгваш. Нищо, че не съм готова.

Тръгвай! Аз ще те чакам отново.

 

 

 

Посветено на отиващото си лято, 20-то поред в живота ми :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...