Sep 15, 2011, 8:12 PM

Раздяла №20

  Poetry » Other
1.2K 0 4

Спри! И аз ще ти кажа "не тръгвай".

Не, не поемай по онзи завой

и с крачки от вятър не стъпвай,

 

зная, че близо е свършекът твой.

Зная, че тя ще трябва да дойде,

нейният дъх ще багри сега

 

всяка минута, посока и после

шума ще струпа над твойта душа.

Не! Не изтичай на капчици пот,

твърде голямо е празното,

 

дето след теб ще наричам живот,

дето от него трудно опазвам се.

Тръгваш. Нищо, че не съм готова.

Тръгвай! Аз ще те чакам отново.

 

 

 

Посветено на отиващото си лято, 20-то поред в живота ми :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...