Раздяла
По улицата със затаена болка,
държа те за ръка.
Очите ми за плач напират,
продължавам да вървя.
От днес реши да сме в раздяла,
в другиго да олицетвориш любовта.
Със смирена усмивка на лицето,
и с болка в сърцето те изпратих.
Любовта е саможертва зная,
нека ти бъди щастлива.
Моята жертва е нищожна,
нека ти бъди тази.
Ала някой ден.........
разбереш ли, че си сгрешила.
Мене няма да ме има,
ще съм друг и няма да ме искаш.
Но помни, че някога съм те обичал,
вричал съм се в безброй звезди.
Вечер ми беше последна тревога,
сутрин първа радост.
© Хабил Аксеров Всички права запазени