Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.
Охладняхме след дългата връзка,
навикът прокрадна се едва.
След бурния огън - логична развръзка -
и аз уморена потърсих дома.
Обиди се!
Гордостта ти заговори,
но аз душа съм с име СВОБОДА
и не допускам чувства във окови, ...