asizi (Nina Toshich)
226 3987
24 февр. 2009 г., 17:24

Раздяла 

  Поэзия » Любовная
864 0 8
Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.

Охладняхме след дългата връзка,
навикът прокрадна се едва.
След бурния огън - логична развръзка -
и аз уморена потърсих дома.

Обиди се!
Гордостта ти заговори,
но аз душа съм с име СВОБОДА
и не допускам чувства във окови,
щом навикът сменил е любовта.


© Nina Toshich Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Доста силна поанта! Много лирично и искрено стихотворение! Май в края на краищата единствената истина, която остава е че никога не трябва да лъжем самите себе си. Поздрави!
  • Аз харесах много твоята Раздяла, Никол!
    Много поетично звучи:
    Потъва в мрака зимната градина,
    в дъното самотно масата мълчи.
    Лек ден и успех !
  • Мира, благодаря ! така е ! много по-лесно е да си критик, отколкото творец...
  • Подкрепям "този,ковналият 4-ката".Нормално е ти да си "харесваш стихчето".Но аз мисля /не че е важно/,че можеш да го направиш и по-добро.
  • "Не допускам чувства във окови"
    Прекрасно е, Никол!
  • Наистина е хубаво!!!И тъжно!!!Няма я истинската любов,щом хладината се прокрадва!!!
    Поздрав!!!
  • Хареса ми!
  • и не допускам чувства във окови,
    щом навикът сменил е любовта

    Добреее!
Предложения
: ??:??