24 февр. 2009 г., 17:24

Раздяла

Поэзия » Любовная

1K 0 8

Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.

Охладняхме след дългата връзка,
навикът прокрадна се едва.
След бурния огън - логична развръзка -
и аз уморена потърсих дома.

Обиди се!
Гордостта ти заговори,
но аз душа съм с име СВОБОДА
и не допускам чувства във окови,
щом навикът сменил е любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ATodorov (Александър Тодоров)

Доста силна поанта! Много лирично и искрено стихотворение! Май в края на краищата единствената истина, която остава е че никога не трябва да лъжем самите себе си. Поздрави!

2010-06-13T17:07:20+03:00
monilia (Симеон Пенчев)

Аз харесах много твоята Раздяла, Никол!
Много поетично звучи:
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.
Лек ден и успех !

2010-06-11T12:03:32+03:00
asizi (Nina Toshich)

Мира, благодаря ! така е ! много по-лесно е да си критик, отколкото творец...

2009-02-25T14:35:53+02:00
miralub (Мирелла Кривчева)

Подкрепям "този,ковналият 4-ката".Нормално е ти да си "харесваш стихчето".Но аз мисля /не че е важно/,че можеш да го направиш и по-добро.

2009-02-25T14:30:41+02:00
voda (Елица Ангелова)

"Не допускам чувства във окови"
Прекрасно е, Никол!

2009-02-24T21:05:08+02:00