Feb 24, 2009, 5:24 PM

Раздяла

  Poetry » Love
1K 0 8
Кафето в чашата изстина,
не идваш, не обади се дори!
Потъва в мрака зимната градина,
в дъното самотно масата мълчи.

Охладняхме след дългата връзка,
навикът прокрадна се едва.
След бурния огън - логична развръзка -
и аз уморена потърсих дома.

Обиди се!
Гордостта ти заговори,
но аз душа съм с име СВОБОДА
и не допускам чувства във окови,
щом навикът сменил е любовта.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста силна поанта! Много лирично и искрено стихотворение! Май в края на краищата единствената истина, която остава е че никога не трябва да лъжем самите себе си. Поздрави!
  • Аз харесах много твоята Раздяла, Никол!
    Много поетично звучи:
    Потъва в мрака зимната градина,
    в дъното самотно масата мълчи.
    Лек ден и успех !
  • Мира, благодаря ! така е ! много по-лесно е да си критик, отколкото творец...
  • Подкрепям "този,ковналият 4-ката".Нормално е ти да си "харесваш стихчето".Но аз мисля /не че е важно/,че можеш да го направиш и по-добро.
  • "Не допускам чувства във окови"
    Прекрасно е, Никол!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...