Раздяла
Раздялата откъсна цвят любов
и моят ден във мислите увяхва,
а залезът е слънчев ешафод,
отсичащ порива със тъжно ”бяхме”
В очите ми - узряла самота
във есенни ескизи гнило капе...
Нима ни запокити обичта
на болката във белите чаршафи...
Не можем да докоснем даже миг
от онзи свят, във който преродихме
сърцата си - и с пулс, събудил стих,
мечтите бездиханни уловихме...
Не ме кори - навлякох звездно расо
във женската ти, тръпнеща обител,
молитви ти четях от луди страсти -
на вярата любовна днес съм зрител...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
