Jun 2, 2011, 11:34 PM

Раздяла

  Poetry » Love
1.7K 0 22

Раздялата откъсна цвят любов

и моят ден във мислите увяхва,

а залезът  е слънчев ешафод,

отсичащ порива със тъжно ”бяхме”

 

В очите ми - узряла самота

във есенни ескизи  гнило капе...

Нима ни запокити обичта

на болката във белите чаршафи...

 

Не можем да докоснем даже миг

от онзи свят, във който  преродихме

сърцата си - и с пулс, събудил стих,

мечтите бездиханни уловихме...

 

Не ме кори - навлякох звездно расо

във женската ти, тръпнеща обител,

молитви ти четях от луди страсти -

на вярата любовна днес съм зрител...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...