Jun 2, 2011, 11:34 PM

Раздяла

  Poetry » Love
1.7K 0 22

Раздялата откъсна цвят любов

и моят ден във мислите увяхва,

а залезът  е слънчев ешафод,

отсичащ порива със тъжно ”бяхме”

 

В очите ми - узряла самота

във есенни ескизи  гнило капе...

Нима ни запокити обичта

на болката във белите чаршафи...

 

Не можем да докоснем даже миг

от онзи свят, във който  преродихме

сърцата си - и с пулс, събудил стих,

мечтите бездиханни уловихме...

 

Не ме кори - навлякох звездно расо

във женската ти, тръпнеща обител,

молитви ти четях от луди страсти -

на вярата любовна днес съм зрител...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...