ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Jun 2, 2011, 11:34 PM

Раздяла

  Poetry » Love
1.7K 0 22

Раздялата откъсна цвят любов

и моят ден във мислите увяхва,

а залезът  е слънчев ешафод,

отсичащ порива със тъжно ”бяхме”

 

В очите ми - узряла самота

във есенни ескизи  гнило капе...

Нима ни запокити обичта

на болката във белите чаршафи...

 

Не можем да докоснем даже миг

от онзи свят, във който  преродихме

сърцата си - и с пулс, събудил стих,

мечтите бездиханни уловихме...

 

Не ме кори - навлякох звездно расо

във женската ти, тръпнеща обител,

молитви ти четях от луди страсти -

на вярата любовна днес съм зрител...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0