Раздяла
Ръка недей протяга ти към мене,
за сетен път не се обръщай ти назад.
Аз знам, че за раздяла иде време...
Сълзите ти изтрий, вдигни глава.
Красиви и безгрижни дни отминаха,
останаха там нейде в вечния безкрай.
Красиви и щастливи в светло минало,
на черно бъдеще дали ще завещай?
Сега не ме поглеждай с черните очи,
за тях в сърцето място няма.
Не се сбогувай, тръгвай си, върви,
дори сама до края да остана!
Ще търся вечно спомена сиротен -
останал сам, сред хиляди избран.
Сама ще бъда аз и ти ще си самотен
във този свят злощастен, неразбран!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Андреева Всички права запазени
