Ръка недей протяга ти към мене,

за сетен път не се обръщай ти назад.

Аз знам, че за раздяла иде време...

Сълзите ти изтрий, вдигни глава.

Красиви и безгрижни дни отминаха,

останаха там нейде в вечния безкрай.

Красиви и щастливи в светло минало,

на черно бъдеще дали ще завещай?

Сега не ме поглеждай с черните очи,

за тях в сърцето място няма.

Не се сбогувай, тръгвай си, върви,

дори сама до края да остана!

Ще търся вечно спомена сиротен -

останал сам, сред хиляди избран.

Сама ще бъда аз и ти ще си самотен

във този свят злощастен, неразбран!