7.09.2016 г., 16:41

Раздяла

612 4 5

Без да искам те докоснах,
някак плахо,
трепетно до болка и ...
топла мълния премина през ръцете.
О, още миг ... почакай ...
нека за последно те докосна!
А после?...
После си тръгни за сбогом.
А в мрака ...
като прекършена върба стоя пред теб,
без стон, без повей.
Боли!
Изгарям ... печално мълчалива.
Но ... ти тръгни!
Не се обръщай за последно! ...
Сбогом!
А аз оставам ... с болката и истината,
че все още те обичам ... много.

Дочка Георгиева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...