Без да искам те докоснах,
някак плахо,
трепетно до болка и ...
топла мълния премина през ръцете.
О, още миг ... почакай ...
нека за последно те докосна!
А после?...
После си тръгни за сбогом.
А в мрака ...
като прекършена върба стоя пред теб,
без стон, без повей.
Боли!
Изгарям ... печално мълчалива.
Но ... ти тръгни!
Не се обръщай за последно! ...
Сбогом!
А аз оставам ... с болката и истината,
че все още те обичам ... много.
Дочка Георгиева
© Дочка Г Всички права запазени