9.09.2016 г., 20:17

Раздяла

659 1 9

Раздялата е болка,

изгаря те и пари,

желязо нажежено във плътта,

не стихва ,измъчва те, повтаря

а после призовава и Скръбта.

 

Болката утихва

много бавно,

раните завехнали белези оставят

и част от теб изчезва

във времето безкрайно,

а спомените ровят,

нищо не забравят.

 

Раздялата е изпитание,

засяга ти Душата,

мисълта се лута, търси Светлина,

а тя едва блещука

някъде в Бездната,

дали ще я намери,

това си е Съдба.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лили,Деси,Руми,Владислав,удоволствие беше да прочета вашите отзиви.Благодаря ви!
  • Раздялата, от където и да я погледнеш, кратка, дълга, завинаги... тя е болезнена! А ти, Гавраиле пишеш прекрасно, дори и да е тъжно! Не го казвам, за да запълня редовете, просто го усетих! Поздрав и от мен!
  • Съдба е да си поет! Харесах стихът ти!
  • Така е...тя дори и да е само за миг може да е най - мъчителната болка...
    И въпреки тъгата творбата ти е прекрасна !
  • Таня,права си защото си усетила най-силно болката.
    Владимир,благодаря за съпричасността.
    Василка,раздялата е една от най-силните душевни болки.
    Рени,радвам се да те виждам на моята страница.
    Спокойна неделна вечер на всички!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...