9 sept 2016, 20:17

Раздяла

660 1 9

Раздялата е болка,

изгаря те и пари,

желязо нажежено във плътта,

не стихва ,измъчва те, повтаря

а после призовава и Скръбта.

 

Болката утихва

много бавно,

раните завехнали белези оставят

и част от теб изчезва

във времето безкрайно,

а спомените ровят,

нищо не забравят.

 

Раздялата е изпитание,

засяга ти Душата,

мисълта се лута, търси Светлина,

а тя едва блещука

някъде в Бездната,

дали ще я намери,

това си е Съдба.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лили,Деси,Руми,Владислав,удоволствие беше да прочета вашите отзиви.Благодаря ви!
  • Раздялата, от където и да я погледнеш, кратка, дълга, завинаги... тя е болезнена! А ти, Гавраиле пишеш прекрасно, дори и да е тъжно! Не го казвам, за да запълня редовете, просто го усетих! Поздрав и от мен!
  • Съдба е да си поет! Харесах стихът ти!
  • Така е...тя дори и да е само за миг може да е най - мъчителната болка...
    И въпреки тъгата творбата ти е прекрасна !
  • Таня,права си защото си усетила най-силно болката.
    Владимир,благодаря за съпричасността.
    Василка,раздялата е една от най-силните душевни болки.
    Рени,радвам се да те виждам на моята страница.
    Спокойна неделна вечер на всички!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...