9 сент. 2016 г., 20:17

Раздяла

661 1 9

Раздялата е болка,

изгаря те и пари,

желязо нажежено във плътта,

не стихва ,измъчва те, повтаря

а после призовава и Скръбта.

 

Болката утихва

много бавно,

раните завехнали белези оставят

и част от теб изчезва

във времето безкрайно,

а спомените ровят,

нищо не забравят.

 

Раздялата е изпитание,

засяга ти Душата,

мисълта се лута, търси Светлина,

а тя едва блещука

някъде в Бездната,

дали ще я намери,

това си е Съдба.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лили,Деси,Руми,Владислав,удоволствие беше да прочета вашите отзиви.Благодаря ви!
  • Раздялата, от където и да я погледнеш, кратка, дълга, завинаги... тя е болезнена! А ти, Гавраиле пишеш прекрасно, дори и да е тъжно! Не го казвам, за да запълня редовете, просто го усетих! Поздрав и от мен!
  • Съдба е да си поет! Харесах стихът ти!
  • Така е...тя дори и да е само за миг може да е най - мъчителната болка...
    И въпреки тъгата творбата ти е прекрасна !
  • Таня,права си защото си усетила най-силно болката.
    Владимир,благодаря за съпричасността.
    Василка,раздялата е една от най-силните душевни болки.
    Рени,радвам се да те виждам на моята страница.
    Спокойна неделна вечер на всички!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...