26.02.2017 г., 18:23 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
444 0 10

Раздялата е болка, изгаря те и пари

желязо нажежено във плътта

не стихва, измъчва те, повтаря

а после призовава и скръбта.

 

Болката утихва твърде бавно

раните завехнали белези оставят  

и част от теб изчезва във времето безкрайно

а спомените ровят, нищо не забравят.

 

Раздялата е изпитание, засяга ти Душата

мисълта се лута, търси Светлина

а тя едва блещука някъде в Бездната

дали ще я намери, това си е Съдба!

 

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болката е част от тишината, но после идва светлина. Много емоционално стихотворение.
  • Браво Гаврил. Харесах!!!!!Много силно
  • Василка,Светла,Ивелина,Еси,Ангел,Силвия,Руми ,пожелавам ви хубави мартенски дни!
  • Раздялата, под какъвто и ъгъл да я погледнеш, тя си остава раздяла, тоест, ''болка''! Оставя ни празнота, която трудно би могла да се запълни! Ти си я описал толкова детайлно, сякаш си излял своята душа... Гавраил, сърдечно те поздравявам!
  • Болезнено си го излял, докосваш.Поздрав!
  • Така е съдба е !Позрави!!!
  • Така е. Едва ли има някой, който да не е усетил тази болка. Силен и въздействащ стих! Поздрави!
  • Обхванал си изцяло болката от раздялата и си дарил стихото с много емоция от душата.Поздрав!
  • !!!
  • Голямо изпитание е. Само силните успяват да продължат достойно пътя си. Поздрави!
Предложения
: ??:??