26.02.2017 г., 18:23

Раздяла

630 0 10

Раздялата е болка, изгаря те и пари

желязо нажежено във плътта

не стихва, измъчва те, повтаря

а после призовава и скръбта.

 

Болката утихва твърде бавно

раните завехнали белези оставят  

и част от теб изчезва във времето безкрайно

а спомените ровят, нищо не забравят.

 

Раздялата е изпитание, засяга ти Душата

мисълта се лута, търси Светлина

а тя едва блещука някъде в Бездната

дали ще я намери, това си е Съдба!

 

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болката е част от тишината, но после идва светлина. Много емоционално стихотворение.
  • Браво Гаврил. Харесах!!!!!Много силно
  • Василка,Светла,Ивелина,Еси,Ангел,Силвия,Руми ,пожелавам ви хубави мартенски дни!
  • Раздялата, под какъвто и ъгъл да я погледнеш, тя си остава раздяла, тоест, ''болка''! Оставя ни празнота, която трудно би могла да се запълни! Ти си я описал толкова детайлно, сякаш си излял своята душа... Гавраил, сърдечно те поздравявам!
  • Болезнено си го излял, докосваш.Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...