26.02.2017 г., 18:23

Раздяла

633 0 10

Раздялата е болка, изгаря те и пари

желязо нажежено във плътта

не стихва, измъчва те, повтаря

а после призовава и скръбта.

 

Болката утихва твърде бавно

раните завехнали белези оставят  

и част от теб изчезва във времето безкрайно

а спомените ровят, нищо не забравят.

 

Раздялата е изпитание, засяга ти Душата

мисълта се лута, търси Светлина

а тя едва блещука някъде в Бездната

дали ще я намери, това си е Съдба!

 

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болката е част от тишината, но после идва светлина. Много емоционално стихотворение.
  • Браво Гаврил. Харесах!!!!!Много силно
  • Василка,Светла,Ивелина,Еси,Ангел,Силвия,Руми ,пожелавам ви хубави мартенски дни!
  • Раздялата, под какъвто и ъгъл да я погледнеш, тя си остава раздяла, тоест, ''болка''! Оставя ни празнота, която трудно би могла да се запълни! Ти си я описал толкова детайлно, сякаш си излял своята душа... Гавраил, сърдечно те поздравявам!
  • Болезнено си го излял, докосваш.Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...