Раздялата е болка, изгаря те и пари
желязо нажежено във плътта
не стихва, измъчва те, повтаря
а после призовава и скръбта.
Болката утихва твърде бавно
раните завехнали белези оставят
и част от теб изчезва във времето безкрайно
а спомените ровят, нищо не забравят.
Раздялата е изпитание, засяга ти Душата
мисълта се лута, търси Светлина
а тя едва блещука някъде в Бездната
дали ще я намери, това си е Съдба!
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
