Раздяла
РАЗДЯЛА
Седиме си пред чашите с ракия,
дими във мислите ни неизгаснал фас
и в пушека опитваме да скрием
изригващите демони у нас…
Ще помълчим във нямото страдание,
опиянени от нестихващ зов,
и ще се вслушваме във крехкото стенание
на доизгарящата в нас любов.
Отива си! Не иска да ни чака.
Покриват спомените старите следи
и лутайки се тръгваме във мрака,
останали без нея пак сами…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
