14 мар. 2017 г., 20:41

Раздяла 

  Поэзия
262 2 2

РАЗДЯЛА

 

 

 

Седиме си пред чашите с ракия,

дими във мислите ни неизгаснал фас

и в пушека опитваме да скрием

изригващите демони у нас…

 

Ще помълчим във нямото страдание,

опиянени от нестихващ зов,

и ще се вслушваме във крехкото стенание

на доизгарящата в нас любов.

 

Отива си! Не иска да ни чака.

Покриват спомените старите следи

и лутайки се тръгваме във мрака,

останали без нея пак сами…

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??