Mar 14, 2017, 8:41 PM

Раздяла

  Poetry
430 2 2

РАЗДЯЛА

 

 

 

Седиме си пред чашите с ракия,

дими във мислите ни неизгаснал фас

и в пушека опитваме да скрием

изригващите демони у нас…

 

Ще помълчим във нямото страдание,

опиянени от нестихващ зов,

и ще се вслушваме във крехкото стенание

на доизгарящата в нас любов.

 

Отива си! Не иска да ни чака.

Покриват спомените старите следи

и лутайки се тръгваме във мрака,

останали без нея пак сами…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...