Раздяла

14 mar 2017, 20:41

Poesía

255 2 2

РАЗДЯЛА

Седиме си пред чашите с ракия,

дими във мислите ни неизгаснал фас

и в пушека опитваме да скрием

изригващите демони у нас…

Ще помълчим във нямото страдание,

опиянени от нестихващ зов,

и ще се вслушваме във крехкото стенание

на доизгарящата в нас любов.

Отива си! Не иска да ни чака.

Покриват спомените старите следи

и лутайки се тръгваме във мрака,

останали без нея пак сами…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.