Раздяла
РАЗДЯЛА
Седиме си пред чашите с ракия,
дими във мислите ни неизгаснал фас
и в пушека опитваме да скрием
изригващите демони у нас…
Ще помълчим във нямото страдание,
опиянени от нестихващ зов,
и ще се вслушваме във крехкото стенание
на доизгарящата в нас любов.
Отива си! Не иска да ни чака.
Покриват спомените старите следи
и лутайки се тръгваме във мрака,
останали без нея пак сами…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados
