3.05.2017 г., 9:12 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
354 0 5

 

Аз още чувам твоя смях в нощта.

Дждът вали, а пусто е в душата!

Погледнах те - сърцето ми разбра,

за тебе бе приключила играта!

 

Не искам да те моля, да те спра,

защото бе прекрасна любовта ни!

А върнеш ли прекрасните неща,

ще върнеш и незарасналите рани!

 

Така е много по-добре, нали?

Да тръгнем в две посоки разделени.

И този дъжд не спира да вали.

Не казвай сбогом! Не мисли за мене!

 

Бе като сън - реален и вълшебен,

но бързо върши! Просто забрави!

Ще тръгвам, автобусът е последен.

Ти твоя автобус без мен гони!

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??