Раздяла
Аз още чувам твоя смях в нощта.
Дждът вали, а пусто е в душата!
Погледнах те - сърцето ми разбра,
за тебе бе приключила играта!
Не искам да те моля, да те спра,
защото бе прекрасна любовта ни!
А върнеш ли прекрасните неща,
ще върнеш и незарасналите рани!
Така е много по-добре, нали?
Да тръгнем в две посоки разделени.
И този дъжд не спира да вали.
Не казвай сбогом! Не мисли за мене!
Бе като сън - реален и вълшебен,
но бързо върши! Просто забрави!
Ще тръгвам, автобусът е последен.
Ти твоя автобус без мен гони!
© Георги Иванов All rights reserved.
