1.06.2008 г., 12:44

Раздяла

1.1K 0 15
 

                 РАЗДЯЛА

 

Целуни ме, а после тръгни си!

Забрави ме, а сетне спомни

като стих разпилян, недописан,

като блед силует във мъглите...

 

Като малка завехнала рана,

болежка попила в тълпа...

Ще си спомен до моето рамо!

Аз - спомен... до твойта ръка...

 

30.05.2008.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво! Вълнуващо и въздействащо! Много ми хареса!
  • Ще те нося в сърцето -
    в мен ще дишаш, туптиш.
    Като стих недописан.
    Като зов премълчан.
    Ще ме палиш от болка,
    ще разгаряш сълзи...
    Като спомен за обич.
    Като сън. Като блян.

    Поздрави, Иво! Чудесно е.
  • Красиво и тъжно- трогна ме!
    Поздарвявам те!
  • Поздравления Ивайло!
    Една раздяла обрисувана с много нежност...
  • раздяла...по най-красивия начин...емоция в стих...
    прекрасна е лириката ти, Ивайло...с обич за теб.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...