Раздяла
Самотна в синята лагуна звездичка,
паднала от вечерта,
една едничка,
тежко диша, но не спира да блещука,
а с изгрева душата й замря.
Кой и как я нарани?!
Каква ли болка бе стаила,
горчивина, разяла й плътта,
тиха, твърде дълго и дълбоко криела,
в спокойно утро краят й предначерта.
Дали била е млада, хубава, понякога щастлива,
с игриви, слънчеви очи,
усмихната, чаровна, шумна, дива...
Минало - забравено почти.
...
Вечерта изсипа дъжд звезди.
Те падаха, треперещи във мрака.
Луната каза сбогом,
за последно ги изпрати.
Сама остана да блести.
Красимира Генева
( 10.08.2025г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Генева Всички права запазени