10.08.2025 г., 15:21

Раздяла

158 0 0

 

Самотна в синята лагуна звездичка,

паднала от вечерта,
една едничка,

тежко диша, но не спира да блещука,
а с изгрева душата й замря.

 

Кой и как я нарани?!

 

Каква ли болка бе стаила,
горчивина, разяла й плътта,
тиха, твърде дълго и дълбоко криела,
в спокойно утро краят й предначерта.

 

Дали била е млада, хубава, понякога щастлива, 
с игриви, слънчеви очи,
усмихната, чаровна, шумна, дива...
Минало - забравено почти.
...
Вечерта изсипа дъжд звезди.
Те падаха, треперещи във мрака.
Луната каза сбогом,
за последно ги изпрати.
Сама остана да блести.

 

               Красимира Генева 
                ( 10.08.2025г.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...