Раздяла

Самотна в синята лагуна звездичка,

паднала от вечерта,
една едничка,

тежко диша, но не спира да блещука,
а с изгрева душата й замря.

Кой и как я нарани?!

Каква ли болка бе стаила,
горчивина, разяла й плътта,
тиха, твърде дълго и дълбоко криела,
в спокойно утро краят й предначерта.

Дали била е млада, хубава, понякога щастлива, 
с игриви, слънчеви очи,
усмихната, чаровна, шумна, дива...
Минало - забравено почти.
...
Вечерта изсипа дъжд звезди.
Те падаха, треперещи във мрака.
Луната каза сбогом,
за последно ги изпрати.
Сама остана да блести.

               Красимира Генева 
                ( 10.08.2025г.)