14.04.2008 г., 9:08

Раздяла

795 0 2
Спомняш ли си онази юлска нощ,
в която ти ми каза сбогом!
Валеше и всичко беше толкова студено и мрачно,
и сякаш никой не искаше да ни разделя!

Но ти реши така, че любовта ми ти дава криле,
а аз не издържах от ревност, неизличима.
Исках просто да те обичам с истинска любов,
ала нашите разбирания бяха твърде различни.

Спомняш ли си онези красиви дни,
в които всичко бе така красиво и спокойно,
когато те наричах любима и всичко си бе красиво?
Обичах те с цялото си сърце и душа.

Тръгваш си, ала не мога да те спра с дъжда!
Тръгваш си, ала не мога да те обичам сега!
Тръгваш си с онзи дъжд който бе най-студен!
Тръгваш си, а не мога да те задържа, и не мога!

Спомни си всичко, което ти дадох и което ми взе!
Спомни си всичко, което ти казах и което ми каза!
Спомни си любовта, която с теб изживяхме ведно!
Спомни си любовта, която ти дадох!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...