Apr 14, 2008, 9:08 AM

Раздяла

  Poetry » Love
799 0 2
Спомняш ли си онази юлска нощ,
в която ти ми каза сбогом!
Валеше и всичко беше толкова студено и мрачно,
и сякаш никой не искаше да ни разделя!

Но ти реши така, че любовта ми ти дава криле,
а аз не издържах от ревност, неизличима.
Исках просто да те обичам с истинска любов,
ала нашите разбирания бяха твърде различни.

Спомняш ли си онези красиви дни,
в които всичко бе така красиво и спокойно,
когато те наричах любима и всичко си бе красиво?
Обичах те с цялото си сърце и душа.

Тръгваш си, ала не мога да те спра с дъжда!
Тръгваш си, ала не мога да те обичам сега!
Тръгваш си с онзи дъжд който бе най-студен!
Тръгваш си, а не мога да те задържа, и не мога!

Спомни си всичко, което ти дадох и което ми взе!
Спомни си всичко, което ти казах и което ми каза!
Спомни си любовта, която с теб изживяхме ведно!
Спомни си любовта, която ти дадох!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....