Спомняш ли си онази юлска нощ,
в която ти ми каза сбогом!
Валеше и всичко беше толкова студено и мрачно,
и сякаш никой не искаше да ни разделя!

Но ти реши така, че любовта ми ти дава криле,
а аз не издържах от ревност, неизличима.
Исках просто да те обичам с истинска любов,
ала нашите разбирания бяха твърде различни.

Спомняш ли си онези красиви дни,
в които всичко бе така красиво и спокойно,
когато те наричах любима и всичко си бе красиво?
Обичах те с цялото си сърце и душа.

Тръгваш си, ала не мога да те спра с дъжда!
Тръгваш си, ала не мога да те обичам сега!
Тръгваш си с онзи дъжд който бе най-студен!
Тръгваш си, а не мога да те задържа, и не мога!

Спомни си всичко, което ти дадох и което ми взе!
Спомни си всичко, което ти казах и което ми каза!
Спомни си любовта, която с теб изживяхме ведно!
Спомни си любовта, която ти дадох!