14 апр. 2008 г., 09:08

Раздяла

797 0 2
Спомняш ли си онази юлска нощ,
в която ти ми каза сбогом!
Валеше и всичко беше толкова студено и мрачно,
и сякаш никой не искаше да ни разделя!

Но ти реши така, че любовта ми ти дава криле,
а аз не издържах от ревност, неизличима.
Исках просто да те обичам с истинска любов,
ала нашите разбирания бяха твърде различни.

Спомняш ли си онези красиви дни,
в които всичко бе така красиво и спокойно,
когато те наричах любима и всичко си бе красиво?
Обичах те с цялото си сърце и душа.

Тръгваш си, ала не мога да те спра с дъжда!
Тръгваш си, ала не мога да те обичам сега!
Тръгваш си с онзи дъжд който бе най-студен!
Тръгваш си, а не мога да те задържа, и не мога!

Спомни си всичко, което ти дадох и което ми взе!
Спомни си всичко, което ти казах и което ми каза!
Спомни си любовта, която с теб изживяхме ведно!
Спомни си любовта, която ти дадох!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...