Раздяла
За миг светът се срина изумен.
Кула пясъчна в дланта се пръсна.
Слънцето изчезна. Вятърът студен
развихри се. Аязмото пресъхна.
Вопли тежки. После... тишина.
Цялата Вселена в стон притихна.
Врани сто изкряскаха в нощта.
Какво се случи? Кой и колко сбърка?
Черна дупка. Нищо... Тъмнина.
Празно е! Душата ми е куха.
Ще има ли отново светлина, или
животът ни монетата обърна.
Ти беше въздухът ми. Любовта.
Дишах те. Приемах за нормалност.
Повярвах,че си вечна светлина,
загърбила жестоката реалност.
Мина лято. Дълго и божествено.
Сляло в заедност и огън, и вода.
Изгаряхме и пихме с теб блаженство...
Платихме... най-жестоката цена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
