13 oct 2009, 22:08

Раздяла 

  Poesía » De amor
935 1 24
За миг светът се срина изумен.
Кула пясъчна в дланта се пръсна.
Слънцето изчезна. Вятърът студен
развихри се. Аязмото пресъхна.
Вопли тежки. После... тишина.
Цялата Вселена в стон притихна.
Врани сто изкряскаха в нощта.
Какво се случи? Кой и колко сбърка?
Черна дупка. Нищо... Тъмнина.
Празно е! Душата ми е куха.
Ще има ли отново светлина, или
животът ни монетата обърна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??