5.02.2020 г., 7:55

Раздяла е

832 7 15

Раздяла ли е щом сърцето си предам

и оставя в грехове душата ми да гние?!

Раздяла ли е щом погледна се насън

и насреща ми страхът безмълвен вие?!

Раздяла ли е щом денят е пуст и уморен

и слънце жарко бездиханно гасне?!

Раздяла ли е щом си ти сега до мен,

ала споменът жесток без милост расне?!

Раздяла ли е всяка ласка с плам

забравата на егото да стъпче?!

Раздяла ли е да поискам да си цял,

а ти да си остатък късче?!

 

Раздяла е! Да се целуваме прегърнати докрай,

със обич пареща в мечтите.

Раздяла е! Да се преструваме, че имаме си Рай,

когато тя изтляла е в душите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова много чувства в този стих... Зад думите прозира тъга и болка, по нещо дълбоко скътано в душата и сърцето! Не зная какво друго да кажа!... Нека вярата и надеждата да те съпътстват, за да постигнеш това, към което се стремиш. Природата всяка година се обновява...
  • Благодаря много, Краси! И за пожеланието! За някои от тях мисля, не разбираме никога за добро или за лошо са дошли в живота ни...
  • Хареса ми начина по който си построила стиха, риториката, повторението... надявам си в живота разделите ти да са за добро!
  • Радвам се😊!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...