Раздяла е
Раздяла ли е щом сърцето си предам
и оставя в грехове душата ми да гние?!
Раздяла ли е щом погледна се насън
и насреща ми страхът безмълвен вие?!
Раздяла ли е щом денят е пуст и уморен
и слънце жарко бездиханно гасне?!
Раздяла ли е щом си ти сега до мен,
ала споменът жесток без милост расне?!
Раздяла ли е всяка ласка с плам
забравата на егото да стъпче?!
Раздяла ли е да поискам да си цял,
а ти да си остатък късче?!
Раздяла е! Да се целуваме прегърнати докрай,
със обич пареща в мечтите.
Раздяла е! Да се преструваме, че имаме си Рай,
когато тя изтляла е в душите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветето Б. Все права защищены
