Все пак ми е мъчно,
раздяла е това…
Вярно, не вървеше,
но бляскаше искра.
Раздялата не искаш,
но нищо не предлагаш.
Мога ли да се залъжа,
та ти от мене бягаш.
Любовта не виждаш,
гложди те грехът.
Как да продължава,
щом силен е страхът.
Казваш, че съм права,
какво ли от това?
Ще се промениш ли,
съмнявам се, едва?!
Любовта прощава,
всичко ще прости.
В спомен да остане,
така... ще продължи.
.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
продължава по пътя със нас...
и красивия спомен..
с обич за теб.