Все пак ми е мъчно,
раздяла е това…
Вярно, не вървеше,
но бляскаше искра.
Раздялата не искаш,
но нищо не предлагаш.
Мога ли да се залъжа,
та ти от мене бягаш.
Любовта не виждаш,
гложди те грехът.
Как да продължава,
щом силен е страхът.
Казваш, че съм права,
какво ли от това?
Ще се промениш ли,
съмнявам се, едва?!
Любовта прощава,
всичко ще прости.
В спомен да остане,
така... ще продължи.
.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
