Раздялата
Раздялата е нещо, от което ни боли...
Остават само спомени красиви.
Дали отново ще се срещнат нашите души?
Дали ще бъдем пак така щастливи?
Ти отлетя... Останах аз сама.
В очите ми сълзите все напират.
Душата ми крещи от самота.
Без теб не мога аз да съм щастлива.
От днес ще бъдеш виртуално с мен,
а аз копнея пак да те докосвам.
Копнея за целувката след тежък ден,
с която ти на прага ме посрещаше.
Раздялата е нещо, от което ни боли,
макар да знам, че неизбежна тя е.
Ти все така държиш сърцето ми във плен,
ще чакам твоето завръщане до края.
---
посветено с много обич на моята Ели
"Това, което не ни убива, ни прави по-силни"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
