Oct 6, 2011, 9:00 PM

Раздялата

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Раздялата е нещо, от което ни боли...

Остават само спомени красиви.

Дали отново ще се срещнат нашите души?

Дали ще бъдем пак така щастливи?

 

 

Ти отлетя... Останах аз сама.

В очите ми сълзите все напират.

Душата ми крещи от самота.

Без теб не мога аз да съм щастлива.

 

 

От днес ще бъдеш виртуално с мен,

а аз копнея пак да те докосвам.

Копнея за целувката след тежък ден,

с която ти на прага ме посрещаше.

 

 

Раздялата е нещо, от което ни боли,

макар да знам, че неизбежна тя е.

Ти все така държиш сърцето ми във плен,

ще чакам твоето завръщане до края.

 

---

посветено с много обич на моята Ели

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...