Oct 6, 2011, 9:00 PM

Раздялата

  Poetry » Love
1.5K 0 2

Раздялата е нещо, от което ни боли...

Остават само спомени красиви.

Дали отново ще се срещнат нашите души?

Дали ще бъдем пак така щастливи?

 

 

Ти отлетя... Останах аз сама.

В очите ми сълзите все напират.

Душата ми крещи от самота.

Без теб не мога аз да съм щастлива.

 

 

От днес ще бъдеш виртуално с мен,

а аз копнея пак да те докосвам.

Копнея за целувката след тежък ден,

с която ти на прага ме посрещаше.

 

 

Раздялата е нещо, от което ни боли,

макар да знам, че неизбежна тя е.

Ти все така държиш сърцето ми във плен,

ще чакам твоето завръщане до края.

 

---

посветено с много обич на моята Ели

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...