6 окт. 2011 г., 21:00

Раздялата

1.5K 0 2

Раздялата е нещо, от което ни боли...

Остават само спомени красиви.

Дали отново ще се срещнат нашите души?

Дали ще бъдем пак така щастливи?

 

 

Ти отлетя... Останах аз сама.

В очите ми сълзите все напират.

Душата ми крещи от самота.

Без теб не мога аз да съм щастлива.

 

 

От днес ще бъдеш виртуално с мен,

а аз копнея пак да те докосвам.

Копнея за целувката след тежък ден,

с която ти на прага ме посрещаше.

 

 

Раздялата е нещо, от което ни боли,

макар да знам, че неизбежна тя е.

Ти все така държиш сърцето ми във плен,

ще чакам твоето завръщане до края.

 

---

посветено с много обич на моята Ели

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....