11.02.2016 г., 17:37

Разгадаване

711 0 7

Оплетох се с думи
в косите ти;
очите погълнаха мислите;
навярно такава играта е
на живите пъзели

 

Почакай за малко;
аз зная,
че всичко това е лъжа,
заблуда, омая:
изглеждаш сега
каквато не можеш да бъдеш отново.
Това е играта;
и без правила и условия
за малко аз трябва да бъда
какъвто за дълго не мога да съм;
просто така, просто защото
решила била е съдбата,
че не е време будилник със звън
да ни разкрие каква
била е играта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина много добро! Изкарах трудовия си стаж като редактор ( отдел култура и изкуство) и съм чела доста стихове. Тогава разбрах, че краткото е много трудно. Като правя съпоставка с водопада от думи, в който потъвам и чувството се губи, в краткия стих попадаш направо в целта.
  • Правилно отбелязваш, Стъклена. Живият пъзел се движи и променя непрекъснато...
  • Така е, живият пъзел има потенциала да напасва по точен начин на конкретна ситуация - уникално състояние.
  • Научният подход е половината истина, или поне на мен така ми се струва... Но пак е начало и пак е движеща сила. Добре си усетил насоката, Мисана. Хареса ми разобличаването на този аспект от "нещата"
  • Това стихотворение е едно психологическо откритие за ситуационната система на всяка бинарна симетрична релация, в която предмет на релацията е чувство. Поздрав за находката, Бърнс!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...