13.11.2011 г., 13:44 ч.

Разгонената вълчица 

  Поезия » Философска
2746 0 69

 

       Разгонената вълчица

 

 

 

Съдбата е загадъчна жена...

Капризничи, когато я ухажват!

Уверена за своята цена,

съгласна е за нея да наддават...

 

Надсмива се на нашите мечти...

Съдбата е разгонена вълчица!

С хиени няма да се унижи,

напразно лъвове по нея тичат...

 

С нашийник няма да я задържиш,

не можеш да я храниш от чиния!...

Дори веднъж със нея да преспиш,

недей очаква после милостиня!

 

Съдбата превъзбужда се от кръв

и ноктите до смърт са безпощадни!

В капана си заложен като стръв...

Защото червеите винаги са гладни!!!

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??