Разгонената вълчица

Poetry » Philosophical

3.2K 0 68

Разгонената вълчица

Съдбата е загадъчна жена...

Капризничи, когато я ухажват!

Уверена за своята цена,

съгласна е за нея да наддават...

Надсмива се на нашите мечти...

Съдбата е разгонена вълчица!

С хиени няма да се унижи,

напразно лъвове по нея тичат...

С нашийник няма да я задържиш,

не можеш да я храниш от чиния!...

Дори веднъж със нея да преспиш,

недей очаква после милостиня!

Съдбата превъзбужда се от кръв

и ноктите до смърт са безпощадни!

В капана си заложен като стръв...

Защото червеите винаги са гладни!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

Харесах

2017-01-13T19:35:02+02:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Нещо, което заслужава да бъде прочетено и препрочетено. Аплодисменти!!!

2016-05-18T20:42:49+03:00
maiaan (Мая Ангелова)

Много ми хареса!
Вълчица

Не доближавайте до мен
аз просто пазя своите малки
когато хищник падне в плен
в жестоките капани, жалки
пробужда други сетива
с унесен поглед, ярост дива
и търси огнена луна
да слее воя си…все още жива
превръщайки я във мираж
на сенките пробили светлината.
От сънищата ви излизам аз
кошмарна и настръхнала от бяс...

2016-04-07T10:07:58+03:00
ananel (Нелиса)

Браво!

2012-05-26T15:43:39+03:00
Niq-nikol (Ния Никол)

от половин час се чудя какво да напиша,просто останах без думи

2012-01-06T12:52:49+02:00