Nov 13, 2011, 1:44 PM

Разгонената вълчица 

  Poetry » Phylosophy
2749 0 69

 

       Разгонената вълчица

 

 

 

Съдбата е загадъчна жена...

Капризничи, когато я ухажват!

Уверена за своята цена,

съгласна е за нея да наддават...

 

Надсмива се на нашите мечти...

Съдбата е разгонена вълчица!

С хиени няма да се унижи,

напразно лъвове по нея тичат...

 

С нашийник няма да я задържиш,

не можеш да я храниш от чиния!...

Дори веднъж със нея да преспиш,

недей очаква после милостиня!

 

Съдбата превъзбужда се от кръв

и ноктите до смърт са безпощадни!

В капана си заложен като стръв...

Защото червеите винаги са гладни!!!

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??